На този залез в кръчмата крайпътна,
денят ми се запи и се разсея,
до някаква платена Дулсинея,
пиян и циврещ посреднощ се гътна.
Намерих сто рецепти, за дайкири* –
сто дни да губя си оставам дама
и сто години принцът да го няма,
стогласа песен мракът ще ми свири.
И месец блед косите ми ще върже,
средощен вятър стихове повтаря,
на полунощна църква на олтара,
едва да ме целуне се въздържа. ...