Как може да чувстваш и болка и радост
в един миг толкоз малък за жалост.
Как може със устни да даваш разплата,
от друга ... не съм аз.
Защо ме объркваш, защо...
аз дадох, а ти ми отне.
От вътре отключи ме и ме взе,
а после си тръгна сега накъде?
Сам думите обливаш със отрова,
но само тебе трови тя.
На чувствата си слагаш ти прокоба
и товоя пречка си е тя.
И бягаш от кого? От себе си?
А мене стискаш във ръце!
Лъжите не обичаш,
а в устата ти се стичат.
Развяваш мъртвата си самота,
но знаеш, че фалшива си е тя.
И не от нея се страхуваш, а от мене...
Че твърде силно е, боли жестоко,
но как ли иначе ще е дълбоко?
Чух вие и ридае ти сърцето,
да го дадеш, за да го стопля аз.
Защо...
Защо се луташ и наказваш себе си и мене?
Preserve me in the night.
Не бягай от душата си ще я загубиш,
а мене ще убиеш със лъжи.
В които ти си вярваш,
но самичък.
Изтича твоя страх във моите ръце,
не аз не искам да го понеса,
че трови той сърцето и кръвта,
а аз от себе си не ще се отрека.
Знам бягаш ти защото Я познаваш.
Отричай Я, ТЯ пак ще е при теб.
Но цвете тя е ... орхидея.
... и знай, че ще умре от самота ...
Запази ме във нощта!
18.08.2009г.
© Валентина Кирчева Все права защищены