Как може да чувстваш и болка и радост

в един миг толкоз малък за жалост.

Как може със устни да даваш разплата,

от друга ... не съм аз.

     Защо ме объркваш, защо...

     аз дадох, а ти ми отне.

     От вътре отключи ме и ме взе,

      а после си тръгна сега накъде?

Сам думите обливаш със отрова, 

но само тебе трови тя.

На чувствата си слагаш ти прокоба

и товоя пречка си е тя.

     И бягаш от кого? От себе си?

     А мене стискаш във ръце!

     Лъжите не обичаш,

     а в устата ти се стичат.

     Развяваш мъртвата си самота,

     но знаеш, че фалшива си е тя.

И не от нея се страхуваш, а от мене...

Че твърде силно е, боли жестоко,

но как ли иначе ще е дълбоко?

Чух вие и ридае ти сърцето,

да го дадеш, за да го стопля аз.

      Защо...

Защо се луташ и наказваш себе си и мене?

Preserve me in the night.

Не бягай от душата си ще я загубиш,

а мене ще убиеш със лъжи.

В които ти си вярваш,

                           но самичък.

Изтича твоя страх във моите ръце,

не аз не искам да го понеса,

че трови той сърцето и кръвта,

а аз от себе си не ще се отрека.

       Знам бягаш ти защото Я познаваш.

       Отричай Я, ТЯ пак ще е при теб.

       Но цвете тя е ... орхидея.

       ... и знай, че ще умре от самота ...

                                   Запази ме във нощта!

                                                        18.08.2009г.