30.09.2015 г., 22:28  

Цвят на орхидея

481 0 1

Как може да чувстваш и болка и радост

в един миг толкоз малък за жалост.

Как може със устни да даваш разплата,

от друга ... не съм аз.

    

     Защо ме объркваш, защо...

     аз дадох, а ти ми отне.

     От вътре отключи ме и ме взе,

      а после си тръгна сега накъде?

 

Сам думите обливаш със отрова, 

но само тебе трови тя.

На чувствата си слагаш ти прокоба

и товоя пречка си е тя.

 

     И бягаш от кого? От себе си?

     А мене стискаш във ръце!

     Лъжите не обичаш,

     а в устата ти се стичат.

     Развяваш мъртвата си самота,

     но знаеш, че фалшива си е тя.

 

И не от нея се страхуваш, а от мене...

Че твърде силно е, боли жестоко,

но как ли иначе ще е дълбоко?

Чух вие и ридае ти сърцето,

да го дадеш, за да го стопля аз.

 

      Защо...

Защо се луташ и наказваш себе си и мене?

 

Preserve me in the night.

 

Не бягай от душата си ще я загубиш,

а мене ще убиеш със лъжи.

В които ти си вярваш,

                           но самичък.

 

Изтича твоя страх във моите ръце,

не аз не искам да го понеса,

че трови той сърцето и кръвта,

а аз от себе си не ще се отрека.

 

       Знам бягаш ти защото Я познаваш.

       Отричай ЯТЯ пак ще е при теб.

       Но цвете тя е ... орхидея.

       ... и знай, че ще умре от самота ...

                

                                   Запази ме във нощта!

       

 

                                                        18.08.2009г.

    

       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Кирчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...