Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...
Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...
- Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...
- Трябва, майко, довършвам чеиза...
И със тихичко, свято наричане,
вплитам моята обич във ризата.
- Цяла нощ плачеш, дъще вятърна...
- Станът трака, пропуква се времето.
Пенелопа така е очаквала...
И аз чакам. И боря се с себе си.
- Не накъсвай душата си нишкова.
Тежка орис е, дъще, бедняшката...
- Ще разплитам. Със сълзи извезана.
И ще вярвам. Съвсем по хлапашки...
Той ще дойде все някога, майчице.
И нечакан, незван ще пристъпи,
с тежък наниз от сребърно искане
и със тропот на конски копита.
Ще порасне пак дългата плитка.
Звук на тъпан ще пламне във двора...
Ще се смее, зарадвана, стряхата –
ще протяга ръце към простора ми...
- Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...
- Трябва, майко, довършвам чеиза...
И със тихичко, свято наричане,
вплитам моята обич във ризата...
http://www.zazz.bg/play:5fcca0ad
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елмира Митева Все права защищены
