18 нояб. 2008 г., 15:52

Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките... 

  Поэзия
1933 0 30

Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...

 

- Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...

- Трябва, майко, довършвам чеиза...

И със тихичко, свято наричане,

вплитам моята обич във ризата.

 

- Цяла нощ плачеш, дъще вятърна...

- Станът трака, пропуква се времето.

Пенелопа така е очаквала...

И аз чакам. И боря се с себе си.

 

- Не накъсвай душата си нишкова.

Тежка орис е, дъще, бедняшката...

- Ще разплитам. Със сълзи извезана.

И ще вярвам. Съвсем по хлапашки...

 

Той ще дойде все някога, майчице.

И нечакан, незван ще пристъпи,

с тежък наниз от сребърно искане

и със тропот на конски копита.

 

Ще порасне пак дългата плитка.

Звук на тъпан ще пламне във двора...

Ще се смее, зарадвана, стряхата –

ще протяга ръце към простора ми...

 

- Цял ден, дъще, тъчеш си усмивките...

- Трябва, майко, довършвам чеиза...

И със тихичко, свято наричане,

вплитам моята обич във ризата...

 

http://www.zazz.bg/play:5fcca0ad

© Елмира Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??