Цяла
881
0
1
Очите ми издават слабост.
Не мога повече да бъда силна. И не искам.
Нека разберат колко съм слаба. Жалка! Ранима.
Как всяка дума се забива дълбоко в сърцето ми.
Нека знаят.
Ще плача за всичко, което преглъщах.
За всичко обичано, което оставих по пътя.
Не се обърнах. Продължих...
Оставих се на вятъра да ме упътства.
На течението на реката.
Разбивах се на пяна във брега.
Цяла съм. След всичко.
И ще бъда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Йорданова Все права защищены
