16 sept 2010, 9:47

Цяла

  Poesía » Otra
890 0 1

Очите ми издават слабост.

Не мога повече да бъда силна. И не искам.

Нека разберат колко съм слаба. Жалка! Ранима.

Как всяка дума се забива дълбоко в сърцето ми.

Нека знаят.

Ще плача за всичко, което преглъщах.

За всичко обичано, което оставих по пътя.

Не се обърнах. Продължих...

Оставих се на вятъра да ме упътства.

На течението на реката.

Разбивах се на пяна във брега.

Цяла съм. След всичко.

И ще бъда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...