16 sept 2010, 9:47

Цяла

  Poesía » Otra
879 0 1

Очите ми издават слабост.

Не мога повече да бъда силна. И не искам.

Нека разберат колко съм слаба. Жалка! Ранима.

Как всяка дума се забива дълбоко в сърцето ми.

Нека знаят.

Ще плача за всичко, което преглъщах.

За всичко обичано, което оставих по пътя.

Не се обърнах. Продължих...

Оставих се на вятъра да ме упътства.

На течението на реката.

Разбивах се на пяна във брега.

Цяла съм. След всичко.

И ще бъда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...