Sep 16, 2010, 9:47 AM

Цяла

  Poetry » Other
893 0 1

Очите ми издават слабост.

Не мога повече да бъда силна. И не искам.

Нека разберат колко съм слаба. Жалка! Ранима.

Как всяка дума се забива дълбоко в сърцето ми.

Нека знаят.

Ще плача за всичко, което преглъщах.

За всичко обичано, което оставих по пътя.

Не се обърнах. Продължих...

Оставих се на вятъра да ме упътства.

На течението на реката.

Разбивах се на пяна във брега.

Цяла съм. След всичко.

И ще бъда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...