alisa_wonderland (Елица Мавродинова)
132 234
10 апр. 2008 г., 19:59

Църква за смоци 

  Поэзия » Другая
2343 0 32

Отново пролетта не го подмина.

Дойде и му покълна с болка в пръстите.

Добре, че вече свикна във градината

наместо вишни да засажда кръстове.

 

И тая пролет просто му се случи.

От юг повя жестока, древна жажда

за някой жив. И той обикна кучето.

Дотам, че взе да вярва във прераждане.

 

Внезапно тази пролет се оказа,

че вече няма ни една монета

за Мрачния Лодкар. И той изряза

две кръгли вери в Бога от сърцето си.  

 

А после... нищо. Той остана същият.

Говореше си с кучето... и с мъртвите.

Но толкова отвъдна стана къщата,

че смоците я ползваха за църква.

 

След тази пролет само аз останах.

Да дишам. Да запълвам часовете,

усмивките, живота на баща ми.

И дупките във форма на монети.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !
  • !!!
  • В църква, пък и била за смоци, се мълчи... И аз мълча...

    !!!*
  • Хубаво,много хубаво!Поздрав !
  • Пропуснала съм го тук.
    Затова ще се повторя... ПОЕЗИЯ!
    Оная,без която не мога!
  • Мавродинова, не знаеш каква дупка остана в мен след прочита... наистина не знаеш!!!
  • Много ми хареса!Силен и въздействащ стих!БРАВО!!!
  • Аплодисменти!
  • на този етап това ми хареса най-много, може би защото го асоциирах с вилата ни, която сега е с леко запустял двор.
    браво за изящната конструктивна цялост на стихото и за дълбокия смисъл, поднесен по специфичен начин, който, за щастие, ти се удава...
  • Е... просто и на мен изряза дупка в сърцето с този стих!
  • Неземно като повей от отвъдното. Поклон!
  • Ех, Кид.
    Със Смешко съм, макар без мераци за благодарности
  • Благодаря, Смешко (щом държиш да е персонално). Покорно благодаря при това. Щом си ме усетил, начи сигурно съм вътре. Ама само в това Другите нещо не ме кефят, та за тва не влизам
  • е така е вчера не написах коментар и изпуснах благодарностие ... та хареса ми (нищо че ми щърбавее постройката на места ) и е един от малкото ти в които те усетих ... дори без "велики асоциации"(е пак пробута една две ) ... но смоци,куче,къща ... по "човешко" ми е и въздействащо.Поздрав!!!
  • Благодаря на всички, че прочетохте!
    П.П.
    Пиндо, епоха, ама Тъмна
  • Епоха в поетическото изкуство!!!
  • !!!
    Без коментар!
  • Нечовешки стих!
  • Почувствах стихът ти там, където се чувства най-съкровеното...
  • Великолепие!
  • Просто...монетите спряха да звънтят след прочита...
  • Твоята поезия не се коментира...
    Тя е манна за душите ни!!!
  • Поезията ти винаги е била силна и изпепеляваща!
    Поздравления!
  • Фу, добре че попаднах на теб. На фона на бозите които изчетох преди малко направо си балсам за слуха и душата. Таланта няма как да не го почувствам, но ти това си го знаеш.
    Радвам се да те прочета отново.
  • Уникално!
  • Монетите, които с форма са на дупки
    ги нанижи с дебел конец на шията.
    За спомен ще са те, и след лодкаря
    носи ги - там животът е татко ти!

    !!!
  • Думи нямам! Толкова ме зарадва! Браво! Има и хора ощеее!!!
  • Хей!Добре дошла и тук!Веднага поезията ти освети и този сайт!
  • Аплодисменти, Ели!!!
  • Поздрав, Ели!
    Хубаво е да си смисълът на един живот!
  • Хубаво е! Метафорично и много значещо!
  • "Внезапно тази пролет се оказа,

    че вече няма ни една монета

    за Мрачния Лодкар. И той изряза

    две кръгли вери в Бога от сърцето си. " !


    Финалът е страхотен!Това е най-доброто ти стихотворение според мен!Или поне на мен най-много ми харесва!
Предложения
: ??:??