28 июл. 2013 г., 14:51
Д. Оня Грей
436
0
1
Изрових портрет
от лопатата капеше кръв
моята, на баща ми, на Адам
портрет на сестра ни
носът дълбаеше лицето
ръцете месеха бузите
очите, седяха на електрически стол
дрехите гнойни пресолени
косите скубеха рамката
тялото тиктакаше
Кой ще повярва, че това е сестра ми?
Кой ще се влюби в огледало?
Кой ще пресее душата?
Тя, денем, нощем, небе
умът белязан ще я снима,
ще снима незалязващ залез!
© Мартин Лазаров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Добре дошъл в сайта, надявам се следващите ти публикации да не са така зловещи и мрачни!