Jul 28, 2013, 2:51 PM

Д. Оня Грей

Poetry

611 0 1

Изрових портрет
от лопатата капеше кръв
моята, на баща ми, на Адам
портрет на сестра ни
носът дълбаеше лицето
ръцете месеха бузите
очите, седяха на електрически стол
дрехите гнойни пресолени
косите скубеха рамката
тялото тиктакаше
Кой ще повярва, че това е сестра ми?
Кой ще се влюби в огледало?
Кой ще пресее душата?
Тя, денем, нощем, небе
умът белязан ще я снима,
ще снима незалязващ залез!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

toxin (Таня Донова)

До ден днешен мразя "Портретът на Дориан Грей", пазя шантави спомени за книгата...
Добре дошъл в сайта, надявам се следващите ти публикации да не са така зловещи и мрачни!

2013-07-28T14:51:41+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0