28 jul 2013, 14:51

Д. Оня Грей

  Poesía
613 0 1

Изрових портрет
от лопатата капеше кръв
моята, на баща ми, на Адам
портрет на сестра ни
носът дълбаеше лицето
ръцете месеха бузите
очите, седяха на електрически стол
дрехите гнойни пресолени
косите скубеха рамката
тялото тиктакаше
Кой ще повярва, че това е сестра ми?
Кой ще се влюби в огледало?
Кой ще пресее душата?
Тя, денем, нощем, небе
умът белязан ще я снима,
ще снима незалязващ залез!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • До ден днешен мразя "Портретът на Дориан Грей", пазя шантави спомени за книгата...
    Добре дошъл в сайта, надявам се следващите ти публикации да не са така зловещи и мрачни!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...