28 jul 2013, 14:51

Д. Оня Грей 

  Poesía
438 0 1

Изрових портрет
от лопатата капеше кръв
моята, на баща ми, на Адам
портрет на сестра ни
носът дълбаеше лицето
ръцете месеха бузите
очите, седяха на електрически стол
дрехите гнойни пресолени
косите скубеха рамката
тялото тиктакаше
Кой ще повярва, че това е сестра ми?
Кой ще се влюби в огледало?
Кой ще пресее душата?
Тя, денем, нощем, небе
умът белязан ще я снима,
ще снима незалязващ залез!

© Мартин Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • До ден днешен мразя "Портретът на Дориан Грей", пазя шантави спомени за книгата...
    Добре дошъл в сайта, надявам се следващите ти публикации да не са така зловещи и мрачни!
Propuestas
: ??:??