12 сент. 2007 г., 19:40

Д В У Б О Й

1.1K 0 6

Д В У Б О Й


Животът ми поднесе изненада -
не можех дълго да я понеса.
Бях толкова неопитна и млада
и вярвях сляпо в чудеса.

Строшиха се въздушните ми кули,
а с тях ронливото ми щастие.
Реалността жестоко ме обрули,
но аз не казах: „Страх ме е!”

Сражавах се с живота труден,
нареждах пъзела му ден след ден.
Със нрава си суров и буен
държеше ме той вечно в плен.

Отвръщах на атаките му дръзки
с достойнство и със вдигната глава.
Двубоят продължи години дълги,
но ме направи силна, волева.

Предложих на живота помирение,
на схватката да сложим край.
Приоритетът в нашето споразумение
бе за късмет и щастие безкрай.


Маги

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво предложение. Звучи ми като разбрах се със себе си, но не се примирих
  • Благодаря Ви много. Липсваха ми толкова дълго сайта и вашите топли думи. Трябва да наваксам!
  • страхотна си Маги! желая ти го!Ти го заслужаваш!
  • Щастие ти желая!
  • Прекрасно споразумение , мила Маги.
    Прекрасен стих, умисли ме. Накрая
    уморени се помиряваме с всичко и с всички,
    за дъх щастие. С обич, мила.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....