* * *
А казват: "Времето лекува!"
и болката щяла да спре...
Как моята болка ще се излекува?
В сърцето ми тя расте ли, расте.
Без глас останах аз да те викам,
кървясаха пръстите да ровят в пръстта.
Дърво и камък биха продумали, Сине,
но не и ти, безмълвно стоиш все така.
Усмихваш се от снимката само,
обет за мълчание сякаш си дал,
очите ти, като звездички светят, Мамо,
а ти мълчиш, мълчиш, мълчиш...
Но - идвам към теб, дните се нижат,
пустинно мъртъв без теб е света...
Толкова чакан в домът ми бе, Сине,
а толкова кратко ти в него живя.
Пак коленича пред гроба ти, Мило,
на черната пръст полагам цветя,
свещичка за помен паля ти, Сине,
в този миг се моля до теб да умра!
А казват: "Времето лекува!",
но в мен боли, както първия ден,
моята болка ще се излекува
тогава, когато сърцето ми спре!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мими Миланова Все права защищены
