19 мая 2012 г., 02:03

..

563 0 0

  Аз можех всеки ден по-слънчев да имам. 

  Дъха му да чувам край мен, всичко да давам и всичко да взимам. 

 

  Аз можех да остана там, при него - кротък, тих, смирен.

  Да разпалвам в сърцето му плам, от любов да бъде озарен.

 

  Аз можех да не бягам, бушуваща страст да ме изгаря. 

  От нежност да изгарям и пак, и пак да ме поваля.

 

  Аз можех, но избрах да бъда далечна, друга, чужда.

  Само спомени събрах и чувството от тях да ме събужда... 

   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анонимно Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...