19.05.2012 г., 2:03

..

564 0 0

  Аз можех всеки ден по-слънчев да имам. 

  Дъха му да чувам край мен, всичко да давам и всичко да взимам. 

 

  Аз можех да остана там, при него - кротък, тих, смирен.

  Да разпалвам в сърцето му плам, от любов да бъде озарен.

 

  Аз можех да не бягам, бушуваща страст да ме изгаря. 

  От нежност да изгарям и пак, и пак да ме поваля.

 

  Аз можех, но избрах да бъда далечна, друга, чужда.

  Само спомени събрах и чувството от тях да ме събужда... 

   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анонимно Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...