3 дек. 2010 г., 18:13
Преглъщам накриво поредната доза унилост.
Засяда на топка и в гърлото ми се забива,
а нямам сълзи, та поне да отмия следите
от гняв и безсилие, легнали под очите ми.
Да ровя със пръсти във ланския сняг съм проклета
(тревата отдолу е рядка и смачкана, клетата...)
До идната пролет безкрайно далече е времето
и влача обречено на страховете си бремето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация