3.12.2010 г., 18:13 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
1039 0 16

 

Преглъщам накриво поредната доза унилост.

Засяда на топка и в гърлото ми се забива,

а нямам сълзи, та поне да отмия следите

от гняв и безсилие, легнали под очите ми.

Да ровя със пръсти във ланския сняг съм проклета

(тревата отдолу  е рядка и смачкана, клетата...)

До идната пролет безкрайно далече е времето

и влача обречено на страховете си бремето.

 

 

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хубаво!
  • ...Преглъщам накриво поредната доза унилост....

    Яко е!!!

  • Доверих се на вкуса на D.J. и не съжалявам-старохтна си,пък и не си падаш по "захаросаните" и връзкосаните мъже,за което
    имаш още един почитател в мое лице!Ще те четааааааааааааа!!!
  • Прекрасно...
  • Да!
  • Госпожо или госпожице (явно за Вас това е без значение), прекрасно знам с какво се слави Бургас - голяма част от моя живот е свързан с този невероятен град, а и всяко лято Бургас е част от мен... не само заради апартамента ми в "Зорница", а и защото тогава се срещам с хора, които са доста по-интересни от Вас. Що се отнася до вратовръзката - предпочитам спортно-елегантния стил... и истинската поезия, част от която не са Вашите произведения, за съжаление! Все пак, аз не съжалявам за изгубеното време тази вечер - светът се нуждае и от песимисти, които разведряват нашия земен живот с нереализираните си творчески амбиции... Лека вечер Ви желая!
  • Господин Цокев, Бургас се слави с нощните си купони, както и с широко скроените си люде. А Вас явно вратовръзката ви стяга, след като непременно държите да сложите точката на настоящата кореспонденция. Давайте, ваш ред е, аз повече няма да се занимавам с Вас, достатъчно време Ви отделих. А можех да го използвам да прочета толкова много произведения, качени на този сайт, които СА поезия.
    Джак, на Томас съм чела само "Портрет на художника като млад пес", както и няколко негови стиха - преводи в мрежата. Като белетрист определено ми харесва, има страхотен усет към детайлите, при това по един стегнат начин, не безкрайно описателен или дотеглив. Но поезията му ми е трудна и ме кара да се чувствам като блондинка на симпозиум по ядрена физика
  • Знаете ли, не сте Вие тази, чиято оценка за моя талант би била меродавна... поне след като прочетох част от Вашите произведения! А и Вашият стилистично и пунктуационно неиздържан коментар е индиректна обида към всички онези, които са коментирали и оценили безпристрастно моите творби! И един съвет от мен: има други начини за изтрезвяване след поредния нощен купон в Бургас, поезията не е част от тях!
  • Пролетта е на миг разстояние особенно,ако я носим в душитеЦял живот се борим със страховете си,но съм сигурна,че ти олеква като ги споделяш с нас,поне с мен е така.Малко е тъжно наистина,но е хубаво,а и иде зима все пак...Но след нея и пролет със свежи треви.поздрав от мен
  • Хареса ми!
  • Можете да сте сигурен, че си направих труда да прочета всичките Ви 24 произведения, преди да Ви поставя оценка. Разбирането и чувстването са чисто субективни понятия, но освен чувство и смисъл, писането на стихове изисква и познанието на елементарни стилистични, граматически, пунктуационни и дори архаични правила, относно метрика и рима, както и значителен прочит на литература, не само поезия, но и проза.
    Едно стихотворение е мозайка от звуци, синкопации и изображения, изобщо не говоря за ангажимента да вълнува и вдъхновява. Ясно е, че човек като е втресен душевно, или се напива, или прописва стихове, но това не значи, че не трябва да търпи критики. За мен е безспорно, от това което сте публикувал, че талант нямате. Съжалявам.
    О, и не се чувствайте длъжен да ми поставяте оценки, когато не са свързани с публикациите ми. Защото целта им е да оценят написаното, а не написалия го.
  • Много хубав стих!
  • На една тъга разстояние съм, Ели. Поздравления и за този хубав стих. Ив
  • "гняв и безсилие"!
    Това е пагубно душевно състояние. Познато ми е.
    Може би просто трябва да отклоним вниманието си от проблема.
    Един написан стих, например.
    Творчеството винаги ни помага да застанем над...
    Поздравявам те за тази сила, проявена тук, Ели.
    Въпреки тъгата, сила е!
  • Много песимистично, гледайте по ведро на живота.Той е такъв какъвто си го правиме самите ние, повярвайте!
  • Какво те накара да си мислиш,че стихотворението е епитафия
Предложения
: ??:??