7 авг. 2008 г., 16:12

* * * 

  Поэзия » Гражданская
533 0 3
ПОСТЛЕТАЛНА ЗАВИСИМОСТ

                              На един агент от ДС

Всички мои думи приемате за чиста монета.
Карате ме да се чувствам като Монетния двор.
А аз съм една прогнила царска карета,
изработена от дърво с чвор до чвор.
Моето "Ези" не е истинско ези.
Не е лице, ами маска,
която, подобно дете, гневно се плези,
щом получи шамар, вместо майчини ласки.
Даже "Тура"-та при мен не е същата
и гробарят ще я захапе съмнително,
преди да ме сложи в последната къща.
Не знае, горкичкият, че в папката с гриф: "Поверително!",
макар и тръгнал си,"онези" отново ме връщат.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??