23 нояб. 2008 г., 23:03

* * *

753 0 0

Понякога съм толкова сама и разбита

Чувствам се така сякаш умирам

И тогава ти се появяваш в съзнанието ми

Гласа ти чувам и засиявам

От мрак спасяваш ме ти

 

И разбирам че без теб не мога

Ти ми връщаш моя огън

Всеки ден и всеки час

До мен ще си

И до края до мен ще стоиш

 

Понякога ме е страх и от плач треперя

Потъвам  цялата в мрак и не мога път да намеря

Тогава ти се появяваш с нужната ми светлина

Отново всичко засиява и тръгвам пак

Но не сама

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивичка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...