23.11.2008 г., 23:03

* * *

749 0 0

Понякога съм толкова сама и разбита

Чувствам се така сякаш умирам

И тогава ти се появяваш в съзнанието ми

Гласа ти чувам и засиявам

От мрак спасяваш ме ти

 

И разбирам че без теб не мога

Ти ми връщаш моя огън

Всеки ден и всеки час

До мен ще си

И до края до мен ще стоиш

 

Понякога ме е страх и от плач треперя

Потъвам  цялата в мрак и не мога път да намеря

Тогава ти се появяваш с нужната ми светлина

Отново всичко засиява и тръгвам пак

Но не сама

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивичка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....