6 июн. 2010 г., 23:23

* * *

932 0 1

 

Аз съм там...

Там, където ти не чакаш.

 

Аз съм там:

в залеза,

в зората,

в тревата,

и в цветята,

в полъха, който нежно те докосва,

в слънцето, което те целува,

аз съм там...

 

Аз съм твоята душа,

която взех и разпилях -

песъчинки на морския бряг.

 

Аз съм  ти,

а ти си аз -

навсякъде и всичко

ще съм аз,

прашинка съм във твоето сърце,

която го обсеби.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!Ми,мислих доста,ама не го почувствах някак и така си остана- със звездичките.Дай ми някакво предложение и ще му сложим заглавие.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...