6 июн. 2010 г., 23:23

* * *

933 0 1

 

Аз съм там...

Там, където ти не чакаш.

 

Аз съм там:

в залеза,

в зората,

в тревата,

и в цветята,

в полъха, който нежно те докосва,

в слънцето, което те целува,

аз съм там...

 

Аз съм твоята душа,

която взех и разпилях -

песъчинки на морския бряг.

 

Аз съм  ти,

а ти си аз -

навсякъде и всичко

ще съм аз,

прашинка съм във твоето сърце,

която го обсеби.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!Ми,мислих доста,ама не го почувствах някак и така си остана- със звездичките.Дай ми някакво предложение и ще му сложим заглавие.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...