6.06.2010 г., 23:23

* * *

931 0 1

 

Аз съм там...

Там, където ти не чакаш.

 

Аз съм там:

в залеза,

в зората,

в тревата,

и в цветята,

в полъха, който нежно те докосва,

в слънцето, което те целува,

аз съм там...

 

Аз съм твоята душа,

която взех и разпилях -

песъчинки на морския бряг.

 

Аз съм  ти,

а ти си аз -

навсякъде и всичко

ще съм аз,

прашинка съм във твоето сърце,

която го обсеби.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!Ми,мислих доста,ама не го почувствах някак и така си остана- със звездичките.Дай ми някакво предложение и ще му сложим заглавие.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...