Realen (Георги Марков)
1

9 сент. 2011 г., 15:20

* * *

Поэзия » Любовная

541 0 2

От студа на подлото ни общество скован,

Болезнено прегръщам те със двете си ръце.

И мигом ме стопява в нежния си плам

Човешкото ти топло, влюбено сърце.

Аз се впивам жадно в устните ти свежи,

Медената им сладост на един дъх изпивам -

Тя, горчилката, убива в моите копнежи,

Едничка ме лекува и кара да се преоткривам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬