* * *
542
0
2
От студа на подлото ни общество скован,
Болезнено прегръщам те със двете си ръце.
И мигом ме стопява в нежния си плам
Човешкото ти топло, влюбено сърце.
Аз се впивам жадно в устните ти свежи,
Медената им сладост на един дъх изпивам -
Тя, горчилката, убива в моите копнежи,
Едничка ме лекува и кара да се преоткривам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Марков Всички права запазени
Не е дебют, това съм го писал през 1997-ма...
