Realen (Георги Марков) Realen (Георги Марков)
1
Sep 9, 2011, 3:20 PM

* * *

  Poetry » Love
540 0 2

От студа на подлото ни общество скован,

Болезнено прегръщам те със двете си ръце.

И мигом ме стопява в нежния си плам

Човешкото ти топло, влюбено сърце.

Аз се впивам жадно в устните ти свежи,

Медената им сладост на един дъх изпивам -

 

Тя, горчилката, убива в моите копнежи,

Едничка ме лекува и кара да се преоткривам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Марков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0