15 авг. 2009 г., 12:14  

***

847 0 0

От сърцето ми капе кръв,

стича се по ръцете ми...

Грях имам пред теб, моя любов,

че още си тук, в сърцето ми...

 

От пепелта на изгорялата ни любов

направих аз свещен олтар;

От костите на заровената в пръстта любов

издигнах храм над пепелището - олтар...

 

С кръвта от сърцето ми, капеща,

измазах стените на гробницата - храм...

с една сълза само, от очите ми, плачеща,

аз свещички безброй запалих във този храм...

 

Снимките наши, сред праха открих,

посребрих ги и ги осветих...

Спомени-дарове в храма поднесох,

душата си в жертва принесох...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Тодорова-Вачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...