От сърцето ми капе кръв,
стича се по ръцете ми...
Грях имам пред теб, моя любов,
че още си тук, в сърцето ми...
От пепелта на изгорялата ни любов
направих аз свещен олтар;
От костите на заровената в пръстта любов
издигнах храм над пепелището - олтар...
С кръвта от сърцето ми, капеща,
измазах стените на гробницата - храм...
с една сълза само, от очите ми, плачеща,
аз свещички безброй запалих във този храм...
Снимките наши, сред праха открих,
посребрих ги и ги осветих...
Спомени-дарове в храма поднесох,
душата си в жертва принесох...
© Гергана Тодорова-Вачева Все права защищены