15 авг. 2009 г., 12:14  

***

848 0 0

От сърцето ми капе кръв,

стича се по ръцете ми...

Грях имам пред теб, моя любов,

че още си тук, в сърцето ми...

 

От пепелта на изгорялата ни любов

направих аз свещен олтар;

От костите на заровената в пръстта любов

издигнах храм над пепелището - олтар...

 

С кръвта от сърцето ми, капеща,

измазах стените на гробницата - храм...

с една сълза само, от очите ми, плачеща,

аз свещички безброй запалих във този храм...

 

Снимките наши, сред праха открих,

посребрих ги и ги осветих...

Спомени-дарове в храма поднесох,

душата си в жертва принесох...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Тодорова-Вачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....