15 ago 2009, 12:14  

***

  Poesía
846 0 0

От сърцето ми капе кръв,

стича се по ръцете ми...

Грях имам пред теб, моя любов,

че още си тук, в сърцето ми...

 

От пепелта на изгорялата ни любов

направих аз свещен олтар;

От костите на заровената в пръстта любов

издигнах храм над пепелището - олтар...

 

С кръвта от сърцето ми, капеща,

измазах стените на гробницата - храм...

с една сълза само, от очите ми, плачеща,

аз свещички безброй запалих във този храм...

 

Снимките наши, сред праха открих,

посребрих ги и ги осветих...

Спомени-дарове в храма поднесох,

душата си в жертва принесох...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Тодорова-Вачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...