15 ago 2009, 12:14  

***

  Poesía
849 0 0

От сърцето ми капе кръв,

стича се по ръцете ми...

Грях имам пред теб, моя любов,

че още си тук, в сърцето ми...

 

От пепелта на изгорялата ни любов

направих аз свещен олтар;

От костите на заровената в пръстта любов

издигнах храм над пепелището - олтар...

 

С кръвта от сърцето ми, капеща,

измазах стените на гробницата - храм...

с една сълза само, от очите ми, плачеща,

аз свещички безброй запалих във този храм...

 

Снимките наши, сред праха открих,

посребрих ги и ги осветих...

Спомени-дарове в храма поднесох,

душата си в жертва принесох...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Тодорова-Вачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...