15.08.2009 г., 12:14  

***

841 0 0

От сърцето ми капе кръв,

стича се по ръцете ми...

Грях имам пред теб, моя любов,

че още си тук, в сърцето ми...

 

От пепелта на изгорялата ни любов

направих аз свещен олтар;

От костите на заровената в пръстта любов

издигнах храм над пепелището - олтар...

 

С кръвта от сърцето ми, капеща,

измазах стените на гробницата - храм...

с една сълза само, от очите ми, плачеща,

аз свещички безброй запалих във този храм...

 

Снимките наши, сред праха открих,

посребрих ги и ги осветих...

Спомени-дарове в храма поднесох,

душата си в жертва принесох...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Тодорова-Вачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...