kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
17 сент. 2011 г., 23:30

Да 

  Поэзия » Другая
624 0 8
Наднича слънцето
през облачната пелена.
На палаво дете прилича,
прикрило се зад своята беля.
И в опита да се усмихне,
раздава светлина,
в която себе си откривам,
когато малка съм била.
Красиви мигове,
дарени с утрото на есента.
Рисуват по душата ми
и правят ме щастлива. Да.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??