kotel (Мариана Вълкова)
222 3620
Sep 17, 2011, 11:30 PM

Да 

  Poetry » Other
564 0 8
Наднича слънцето
през облачната пелена.
На палаво дете прилича,
прикрило се зад своята беля.
И в опита да се усмихне,
раздава светлина,
в която себе си откривам,
когато малка съм била.
Красиви мигове,
дарени с утрото на есента.
Рисуват по душата ми
и правят ме щастлива. Да.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??