| Наднича слънцето |
| през облачната пелена. |
| На палаво дете прилича, |
| прикрило се зад своята беля. |
| И в опита да се усмихне, |
| раздава светлина, |
| в която себе си откривам, |
| когато малка съм била. |
| Красиви мигове, |
| дарени с утрото на есента. |
| Рисуват по душата ми |
| и правят ме щастлива. Да. |
© Мариана Вълкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
