22 мар. 2013 г., 22:29

Да

730 0 2

Да можеше само през моите очи да погледнеш,

за миг да разгледаш света според мен.

Да видиш по пясъка как стъпваме бавно

и как морето се радва за този наш ден!

 

Да можеше само с моите ръце да погалиш

лицето, което все още мълчи.

Да можеше само с моето сърце да усетиш

как от любов го боли!

 

Да можеше само с моите сълзи да изтриеш

спомена, който все още личи.

Да можеше само с моята надежда да вярваш,

че двамата с теб ще сбъднем нашите големи мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Спирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за милите думи Димитри!
  • "...с моето сърце да усетиш как от любов го боли!" Приказно стихотворение! Харесах!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....