22.03.2013 г., 22:29

Да

729 0 2

Да можеше само през моите очи да погледнеш,

за миг да разгледаш света според мен.

Да видиш по пясъка как стъпваме бавно

и как морето се радва за този наш ден!

 

Да можеше само с моите ръце да погалиш

лицето, което все още мълчи.

Да можеше само с моето сърце да усетиш

как от любов го боли!

 

Да можеше само с моите сълзи да изтриеш

спомена, който все още личи.

Да можеше само с моята надежда да вярваш,

че двамата с теб ще сбъднем нашите големи мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Спирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за милите думи Димитри!
  • "...с моето сърце да усетиш как от любов го боли!" Приказно стихотворение! Харесах!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...