20 июл. 2017 г., 14:07

Да

1.1K 0 2

Да започнеш деня със познание,

Да направиш на някой добро,

Да получиш спонтанно признание,

Да изпратиш приятно писмо,

Да откриеш кристал сред отпадъци,

Да играеш хоро на трева,

Да чертаеш съдба със отрязъци,

Да участваш в мисловна игра,

Да напишеш на някого стихове,

Да се включиш във смислен поток,

Да решиш да участваш във рискове,

Да направиш със някой облог...

Ей такива се реят пространствата,

Огласени от слънчев рефрен,

И намират се някъде в странството,

Замотани във нощния ден ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дончо Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...