20 июл. 2017 г., 14:07

Да

1.1K 0 2

Да започнеш деня със познание,

Да направиш на някой добро,

Да получиш спонтанно признание,

Да изпратиш приятно писмо,

Да откриеш кристал сред отпадъци,

Да играеш хоро на трева,

Да чертаеш съдба със отрязъци,

Да участваш в мисловна игра,

Да напишеш на някого стихове,

Да се включиш във смислен поток,

Да решиш да участваш във рискове,

Да направиш със някой облог...

Ей такива се реят пространствата,

Огласени от слънчев рефрен,

И намират се някъде в странството,

Замотани във нощния ден ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дончо Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...