Jul 20, 2017, 2:07 PM

Да

  Poetry » Other
1.1K 0 2

Да започнеш деня със познание,

Да направиш на някой добро,

Да получиш спонтанно признание,

Да изпратиш приятно писмо,

Да откриеш кристал сред отпадъци,

Да играеш хоро на трева,

Да чертаеш съдба със отрязъци,

Да участваш в мисловна игра,

Да напишеш на някого стихове,

Да се включиш във смислен поток,

Да решиш да участваш във рискове,

Да направиш със някой облог...

Ей такива се реят пространствата,

Огласени от слънчев рефрен,

И намират се някъде в странството,

Замотани във нощния ден ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дончо Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...