2 сент. 2007 г., 12:51

ДА БЕ ДОШЪЛ

764 0 12
 

ДА БЕ ДОШЪЛ


Да бе дошъл,

         когато всяка сянка

                за мен приемаше

                      все твоите черти,

когато нощем

         питах в полумрака

               ще дойдеш ли

                 и колко да те чакам!

 На моя свят

          началото и краят

                                   беше ти.

Тогаз да бе дошъл,

           когато беше време,

                        да бе почукал

                                  на вратата сам.

А днес...

      днес нямам нищо,

                       нищичко за тебе.

Върви си! Сбогом!

                Друг сърцето ми обсеби.

                         Не мога вече

                                      нищо да ти дам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бабо мравке где така? Твоето стихотворение ми навява мисли за мравката и щуреца. Моята съпруга твърди, че в сърцето и винаги има място за поне още един човек. Взимай смело пример от нея.
  • Браво, Нуше! Амчи тъй Я!Сетила съ Мара да съ ......, че и неговтъ работъ! Кът не идва навреми да духа супътъ! Друг привзе крепоста!
  • Бях се затъжила , Нуше, миличка. Прекрасна си. Целувам те с обич.
  • Браво! Красиво и категорично! Поздрави!!!
  • Много, много си правдива!Поздрав!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...