2.09.2007 г., 12:51

ДА БЕ ДОШЪЛ

759 0 12
 

ДА БЕ ДОШЪЛ


Да бе дошъл,

         когато всяка сянка

                за мен приемаше

                      все твоите черти,

когато нощем

         питах в полумрака

               ще дойдеш ли

                 и колко да те чакам!

 На моя свят

          началото и краят

                                   беше ти.

Тогаз да бе дошъл,

           когато беше време,

                        да бе почукал

                                  на вратата сам.

А днес...

      днес нямам нищо,

                       нищичко за тебе.

Върви си! Сбогом!

                Друг сърцето ми обсеби.

                         Не мога вече

                                      нищо да ти дам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бабо мравке где така? Твоето стихотворение ми навява мисли за мравката и щуреца. Моята съпруга твърди, че в сърцето и винаги има място за поне още един човек. Взимай смело пример от нея.
  • Браво, Нуше! Амчи тъй Я!Сетила съ Мара да съ ......, че и неговтъ работъ! Кът не идва навреми да духа супътъ! Друг привзе крепоста!
  • Бях се затъжила , Нуше, миличка. Прекрасна си. Целувам те с обич.
  • Браво! Красиво и категорично! Поздрави!!!
  • Много, много си правдива!Поздрав!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....