ДА БЕ ДОШЪЛ
Да бе дошъл,
когато всяка сянка
за мен приемаше
все твоите черти,
когато нощем
питах в полумрака
ще дойдеш ли
и колко да те чакам!
На моя свят
началото и краят
беше ти.
Тогаз да бе дошъл,
когато беше време,
да бе почукал
на вратата сам.
А днес...
днес нямам нищо,
нищичко за тебе.
Върви си! Сбогом!
Друг сърцето ми обсеби.
Не мога вече
нищо да ти дам!© Теменужка Маринова Всички права запазени