2.09.2007 г., 12:51

ДА БЕ ДОШЪЛ

763 0 12
 

ДА БЕ ДОШЪЛ


Да бе дошъл,

         когато всяка сянка

                за мен приемаше

                      все твоите черти,

когато нощем

         питах в полумрака

               ще дойдеш ли

                 и колко да те чакам!

 На моя свят

          началото и краят

                                   беше ти.

Тогаз да бе дошъл,

           когато беше време,

                        да бе почукал

                                  на вратата сам.

А днес...

      днес нямам нищо,

                       нищичко за тебе.

Върви си! Сбогом!

                Друг сърцето ми обсеби.

                         Не мога вече

                                      нищо да ти дам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бабо мравке где така? Твоето стихотворение ми навява мисли за мравката и щуреца. Моята съпруга твърди, че в сърцето и винаги има място за поне още един човек. Взимай смело пример от нея.
  • Браво, Нуше! Амчи тъй Я!Сетила съ Мара да съ ......, че и неговтъ работъ! Кът не идва навреми да духа супътъ! Друг привзе крепоста!
  • Бях се затъжила , Нуше, миличка. Прекрасна си. Целувам те с обич.
  • Браво! Красиво и категорично! Поздрави!!!
  • Много, много си правдива!Поздрав!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...