5 янв. 2007 г., 23:03

Да бях... (14)

1.7K 0 17
Да бях запалила камината поне

и меча кожа да си бях постлала...

и с вик на радост – Дядо Мраз дойде! –

там, мен очакващ, да те бях видяла.

Да бях поставила на скарата пържоли,

А в каната – искрящо, мъжко вино...

Тогава сам би идвал да ме молиш

да срещнем двама Новата година.

Да бях оставила на счупената пейка

една монетка „евро” – за кадем...

Пред прага ми ще виждаш европейка.

(а всъщност баба кротко си преде)

Да бях проправила пред теб пъртина,

надявайки се да го сториш ти – поне веднъж...

Ех, явно пак сама снега ще рина.

И в Новата не случила на мъж!

*Благодарности на Баба Мара за евро(на)пейка!!! и целувки за Пин4е!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хихих, тук ме разби
  • Отново с ШИРОКА усмивка го прочетох...забавна си, Мая!
  • Усмихна ме!
    Много настроение и романтика има в стиха ти!Има и тъга...
    Поздравления!
  • Да знаеш и аз него чаках,
    но не дойде. Защо - не зная.

    Стиха ти как така пропуснах
    незнам, но ме усмихна Мая.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • в цялата поредица има и смях, и романтика, и тъга - от всичко по малко и за всекиго по нещо благодаря за прочита

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....