Да бях...(2)
Да бях си спомнила, че си целувал
без капка свян - по мене всяко кътче,
та угризенията ми за това, че сме лудували
едва ли щяха много да ме мъчат!
Да бях си имала любовници без чет и
да се рисуват върху моето тяло...
а не да си флиртувам тук с поетите,
от чиито думи съм полузаспала...
Да бях предугадила звяра - този,
в леговището скрито спотаил се...
Непоетично бих те любила, без поза!
Но не сега. Пияна съм. Върви си!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
