Да бях...(2)
Да бях си спомнила, че си целувал
без капка свян - по мене всяко кътче,
та угризенията ми за това, че сме лудували
едва ли щяха много да ме мъчат!
Да бях си имала любовници без чет и
да се рисуват върху моето тяло...
а не да си флиртувам тук с поетите,
от чиито думи съм полузаспала...
Да бях предугадила звяра - този,
в леговището скрито спотаил се...
Непоетично бих те любила, без поза!
Но не сега. Пияна съм. Върви си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
