3 nov 2006, 12:09
Да бях...(2)
Да бях си спомнила, че си целувал
без капка свян - по мене всяко кътче,
та угризенията ми за това, че сме лудували
едва ли щяха много да ме мъчат!
Да бях си имала любовници без чет и
да се рисуват върху моето тяло...
а не да си флиртувам тук с поетите,
от чиито думи съм полузаспала...
Да бях предугадила звяра - този,
в леговището скрито спотаил се...
Непоетично бих те любила, без поза!
Но не сега. Пияна съм. Върви си!
© Мая Попова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Тези поети...ми заслужават си го! Писателче, ама ти май си се вързал,а?
-
Браво,Мая ...отново ме усмихна ...
-
Но не си и това е важното, нали ...
Поздрав и усмивка за стиха. -
Усмивки и от мен, Мая!!! Поздрави за хубавия стих!!!
-
"Непоетично бих те любила, без поза!
Но не сега. Пияна съм. Върви си! "
Прекрасен стих Мая!Браво!!!
/не разбрах къде да се усмихна...натъжих се от това "да бях"/
-
Много усмивки от мен!
Поздрав, Мая!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Но не сега. Пияна съм. Върви си!
---------------------------