Да бях... (21)
Да бях си дръпнала завесата поне,
когато те поканих сам-сама,
забравила, че не е матине...
Комшийска радост за очите у дома.
Да бях затворила прозорците, че будни
съседите до нас слухтят до сутринта.
Пък аз - развихрена - съм много шумна.
Пак дадох на клюкарките храна.
Да бях предупредила те, че искам мъж,
с когото тази нощ да стане ден -
и бис, и повторения, а не веднъж...
Кога ще се намери мъж за мен?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
