27 сент. 2007 г., 20:12

Да бях... (25)

2.1K 0 33
Да бях зашила копчето проклето
на тая (прословута вече) блуза...
Да спрат най-сетне пустите поети
да молят да им бъда вечна муза.
Да бях притворила си деколтето,
ма пищна гръд - напира да излиза...
А чудех се що мига на заето
шофьорът на такси - и се облизва.
Да бях ушила си онази рокля -
без предница и с гръб оголен...
Та нямаше да ми е толкоз топло,
но пък от гледката би легнал болен.
Да бях... Очите ви къде са?!
Устата зяпнали като на гладна стачка!
Дюкянът - скъсан... Аз съм поетеса!
Объркали сте се - не съм шивачка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Оф, що така ме влече да се връщам тук?
  • А ако беше на 18 ? Глупав въпрос-ако перефразирам Венедикт Ерофеев за поезията няма възраст.
  • Ама това как съм го пропуснала??? (Леле, колко имам да наваксвам!)
    Възхитително е! В какво настроенийце бях днес, а сега къде скочи
  • Така, така, само да се облизват
    Много описателно! Аз бяха чистачката/оная зад контейнерасъс светлоотразителната жилетка/, която почисти мъжките лиги да не се хлъзнат влизащите да четат.
  • Чудесно е! Забавно, веселяшко, закачливо! Поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...