Да бях... (31)
Да бях се кротнала поне за малко,
че, казват, с възрастта умът увира,
а аз – развихрила се – флиртче, свалка...
То шило във торба – върти, не спира.
Да бях оставила си вкъщи очилата,
щом тръгнах на любовна среща - първата,
не бих видяла по сакото ти петната
(от снощното напиване повърнато).
Да бях забравила какво ми обеща,
че би показал ми на първата ни среща...
Брей, все бях виждала таквиз неща!
Не го видях май... не, че нещо...
Да бях се пръкнала във знак „Стрелец”,
с колчан стрели и лък. Поне тогава
да имам оправдание. А аз – „Телец”!
С две думи казано – Бодлива крава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
