Да бях...
Да бях вятърът аз,
за да пожелаеше да съм в косите ти.
Да бях слънцето аз,
за да пожелаеше да те сгрея.
Да бях небето аз,
за да пожелаеше да ме погледнеш.
Да бях звезда аз,
за да пожелаеше да ме докоснеш.
Да бях цвете аз,
за да пожелаеше да ме погалиш.
Да бях устните ти аз,
за да пожелаеше да се усмихнеш.
Да бях любовта поне,
за да пожелаеше да си с мен.
Но уви... любовта ти умря за мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Таскова Все права защищены