Да бях вятърът аз,
за да пожелаеше да съм в косите ти.
Да бях слънцето аз,
за да пожелаеше да те сгрея.
Да бях небето аз,
за да пожелаеше да ме погледнеш.
Да бях звезда аз,
за да пожелаеше да ме докоснеш.
Да бях цвете аз,
за да пожелаеше да ме погалиш.
Да бях устните ти аз,
за да пожелаеше да се усмихнеш.
Да бях любовта поне,
за да пожелаеше да си с мен.
Но уви... любовта ти умря за мен.
© Емилия Таскова Все права защищены