2.11.2008 г., 14:52

Да бях...

801 0 0
 

Да бях вятърът аз,

за да пожелаеше да съм в косите ти.

 

Да бях слънцето аз,

за да пожелаеше да те сгрея.

 

Да бях небето аз,

за да пожелаеше да ме погледнеш.

 

Да бях звезда аз,

за да пожелаеше да ме докоснеш.

 

Да бях цвете аз,

за да пожелаеше да ме погалиш.

 

Да бях устните ти аз,

за да пожелаеше да се усмихнеш.

 

Да бях любовта поне,

за да пожелаеше да си с мен.

 

Но уви... любовта ти умря за мен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Таскова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...