Да бях...

Poetry » Love

807 0 0

Да бях вятърът аз,

за да пожелаеше да съм в косите ти.

Да бях слънцето аз,

за да пожелаеше да те сгрея.

Да бях небето аз,

за да пожелаеше да ме погледнеш.

Да бях звезда аз,

за да пожелаеше да ме докоснеш.

Да бях цвете аз,

за да пожелаеше да ме погалиш.

Да бях устните ти аз,

за да пожелаеше да се усмихнеш.

Да бях любовта поне,

за да пожелаеше да си с мен.

Но уви... любовта ти умря за мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0