Да бях...

Poetry » Love

804 0 0

Да бях вятърът аз,

за да пожелаеше да съм в косите ти.

Да бях слънцето аз,

за да пожелаеше да те сгрея.

Да бях небето аз,

за да пожелаеше да ме погледнеш.

Да бях звезда аз,

за да пожелаеше да ме докоснеш.

Да бях цвете аз,

за да пожелаеше да ме погалиш.

Да бях устните ти аз,

за да пожелаеше да се усмихнеш.

Да бях любовта поне,

за да пожелаеше да си с мен.

Но уви... любовта ти умря за мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0