Да бях вятърът аз,
за да пожелаеше да съм в косите ти.
Да бях слънцето аз,
за да пожелаеше да те сгрея.
Да бях небето аз,
за да пожелаеше да ме погледнеш.
Да бях звезда аз,
за да пожелаеше да ме докоснеш.
Да бях цвете аз,
за да пожелаеше да ме погалиш.
Да бях устните ти аз,
за да пожелаеше да се усмихнеш.
Да бях любовта поне,
за да пожелаеше да си с мен.
Но уви... любовта ти умря за мен.
© Емилия Таскова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
