Да бях... без номер
Да бях проспала няколко години
(не искам много - двайсет и една),
да ме събудят като всички минат
и пак да съм си същата мома.
Да бях пропуснала и лудите промени,
и ~найсе цикли на капризната луна,
а времето да бойкотира мене
от онзи час - на двайсет и една.
Да бях... обаче щях ли да се срещна
с любимите си хора, с любовта...
В очите ми са празничните свещи.
А те са две - по двайсет и една.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
