Да бъде
На човешкото сърце,
загадъчно,
позволявам това,
което е, да бъде,
но паметта е всичко -
помня
тихи, топли нощи
и устата разтворена,
за нежна, жадна целувка -
по река от светлина
се нося,
сладка нега пулсира
под кожата
и прилив на любов
приижда
като река с води подивели.
Да обичам,
да упорствам в любовта -
цел -
достатъчно велика
за един
човешки живот...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дима Все права защищены
