11.06.2008 г., 12:33 ч.

Да бъде 

  Поезия
590 0 7

На човешкото сърце,

загадъчно,

позволявам това,

което е, да бъде,

но паметта е всичко -

помня

тихи, топли нощи

и устата разтворена,

за нежна, жадна целувка -

по река от светлина

се нося,

сладка нега пулсира

под кожата

и прилив на любов

приижда

като река с води подивели.

Да обичам,

да упорствам в любовта -

цел -

достатъчно велика

за един

човешки живот...

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??