Да бъде
На човешкото сърце,
загадъчно,
позволявам това,
което е, да бъде,
но паметта е всичко -
помня
тихи, топли нощи
и устата разтворена,
за нежна, жадна целувка -
по река от светлина
се нося,
сладка нега пулсира
под кожата
и прилив на любов
приижда
като река с води подивели.
Да обичам,
да упорствам в любовта -
цел -
достатъчно велика
за един
човешки живот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
